Един приятел наскоро се беше върнал от Норвегия за малко в София (добре, че е за малко, че то тука я балкон ще му падне на главата или току виж го включили в кооператив за купуване на агне). Та, той довел със себе си друг приятел - чистокръвен норвежец.

Викам, хубаво, нищо, че напоследък в София е по-хладно отколкото в Северна Норвегия, само дето лосове и бели мечки нямаме, но нека дойде човека. Та, норвежецът споделил, че София му харесала най-много от всички балкански столици, била най-зелена, имало детски площадки за дечицата и ей така - приветлива работа. Е, тъй е, братко, зелени сме още. Ти да беше дошъл преди 15-20 години да видиш, когато си имахме целокупна Борисова градина например. Сега в някои квартали е само бетон, а и жителите на съседните блокове могат преспокойно през балконите да прескачат я за сол, я за олио, я да се изперат и тъй то. Нейсе, викам, важното е, че още са ни останали градинки и зеленинка.

Радостта е кратка. Един прекрасен слънчев ден, брат ми ме уведомява, че за нашия квартал има нов градоустройствен план. Викам, е хубаво, хубаво, сега ще ни оправят градинките, ще сложат нов пясъчник, че в стария има всичко друго ама не и пясък, ще асфалтират улиците (или в дупките на пътя ще направят нови пясъчници, пак става) ще засадят нови дървета, невен, перуника, градински чай и гинко билоба, пенсионерите да си сушат и да пестят от пенсията и такива благоустройствени луксове.

Ц, мила ми Венето. Нямало. Щели градинката пред блока да я срутят половината с все земните кълба, катерушките, смотания пясъчник и пързалката (тип слон, и аз съм се пускал на нея и гъза ми беше станал целия син, ама детство). И кво? Ще строят кръчма. А...ти да видиш. Ама не било всичко.

В градинката зад блока пък щели да махат (пак) катерушки, пързалка (не е слон, ама върши работа), алеи, дървета борове, липи, круши и всичката така китна зеленина – прас. Ще строят офис сграда и на ъгъла още една кръчма.

Абе викам си...ама да! Прави са па хората от общината, а и учени. Айде тука, простотии – градинки.

Имаме две градинки (цели две!), дървета, храсти, пързалки (две!!!, о две, я моля ви се лигльовци), алеи (колела ще ми карате!), пейки (да си седите у вас, не по пейки), птички пеят из дърветата (птички има в зоологическата!)...я сус....

Общината иска кръчми и офиси. Сега, не е ясно дали кръчмите са предвидени за хората от офисите, нали директно да се изтърколват пред гроздовата или за нещастниците у блоковете останали без птички, акациии, глухарчета и пързалка слон.

Важното е, че ще има кръчми! И офиси! И продължавам да си мисля - ама то е много далновидно! И без това то всички искат по кръчми да ходят и да пеят. Децата вече с ботокс ги бодат, за к’во са им градинки, земни кълба и детелини! Та предлагам следното:

- Общината да закрие детските градини. И без това не достигат. Да се преобразуват в кръчми.
- Където няма детски градини, да се изкоренят градинките и да се застроят с кръчми.
- Детските учителки да бъдат заменени с поп фолк певици. Които учителки искат - да станат и те поп фолк гърли, а общината да им плати 80% за нова гръд и един бонус джуки тип хипопотам в депресия. Те (поп фолк певиците) и без това няма какво да правят през деня, трябва и за тях да се мисли, бедните, че от мъка могат да се депресират и да им се напука силикона.
- За децата се въвеждат нови часове по справяне с живота. Ще се учат по най-нови чалга течения, които гарантират 100% успеваемост.

Например, за да не се губи любовта към животинките ще има специална учебна програма по едноимения рефрен: “Кой ще гали котето любовно”. За кученцата ще се образоват по друг рефрен: “Давай, кучка наречи ме”.

След като бъдат научени на любов към котетата  и кучетата,  децата трябва да се научат, че има криза (по нашите ширини е доживотна) и трябва да се оправят с материалното. Тук подходящ е рефренът: “Късай етикета, дай, дай, щом съм ти в ръцете, ползвай ме докрай.”

Общо взето планът е следният: На всяко дете – кръчма. Я, колко пари ще спести общината от озеленяване, образование, благоустройство. Така целия си живот ще прекарваме в кръчмата с котетата, кучките и ще късаме етикетите. Туй то. На който не му харесва – да ходи в Норвегия.